Не чертайте планове за утре
НЕ ЧЕРТАЙТЕ ПЛАНОВЕ ЗА УТРЕ
От нас си тръгва всеки някой ден –
не казва на какво се е научил,
вървял ли е по път несподелен
и хокан ли е като старо куче,
намерил ли е милостив човек,
или душица близка – да го следва
в свирепия и неразумен век –
в пустиня или непристъпен ледник.
Улисана за хляба си, мълча
и в храма бързешком ли се прекръствам?
Защо да мъкна денкове печал,
щом след това напускам го на пръсти?
И подир ден смехът пробива пак,
угасват тънките надгробни свещи.
Разбива светлината всеки мрак,
животът в нови релси се намества.
Копнея да избягам от това
и шеметният бяг, ако застине,
на всеки миг дано се насладя –
защото утре той ще е отминал –
на птича песен, на цъфтящ невен,
озонът с аромат да ме залее,
на топлия паваж сред юлски ден,
земята в длани да ме полюлее.
Преди да хлътна в тъмната ѝ гръд –
най-близките за сетно да прегърна,
защото ще поема дълъг път,
от който няма как да се завърна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
