Не чертайте планове за утре
НЕ ЧЕРТАЙТЕ ПЛАНОВЕ ЗА УТРЕ
От нас си тръгва всеки някой ден –
не казва на какво се е научил,
вървял ли е по път несподелен
и хокан ли е като старо куче,
намерил ли е милостив човек,
или душица близка – да го следва
в свирепия и неразумен век –
в пустиня или непристъпен ледник.
Улисана за хляба си, мълча
и в храма бързешком ли се прекръствам?
Защо да мъкна денкове печал,
щом след това напускам го на пръсти?
И подир ден смехът пробива пак,
угасват тънките надгробни свещи.
Разбива светлината всеки мрак,
животът в нови релси се намества.
Копнея да избягам от това
и шеметният бяг, ако застине,
на всеки миг дано се насладя –
защото утре той ще е отминал –
на птича песен, на цъфтящ невен,
озонът с аромат да ме залее,
на топлия паваж сред юлски ден,
земята в длани да ме полюлее.
Преди да хлътна в тъмната ѝ гръд –
най-близките за сетно да прегърна,
защото ще поема дълъг път,
от който няма как да се завърна.
© Валентина Йотова All rights reserved.
