hristam (Христина Мачикян)
532 927
5.05.2019 г., 22:45 ч.

Не дантелено 

  Поезия
843 6 10


Използвай я тая любов, същата,
дето още ти дяла душата -
вземи, изчисти до безпаметност къщата,
полей и във парка цветята.
Където съзреш прозорец - изтъркай -
да се открехнат клепачите,
та никога повече да не бъркаш
осъдените с палачите.
Дори за случайна въздишка не спирай -
ей я зад тебе метлата,
мисъл по мисъл от прах обирай
и отпраши към луната.
Скарай се с някой самотен дявол,
дяволите те взели,
та да не бъркаш черното с бяло
и трънения венец с дантели.
А после се кискай сама в тъмното,
анатемосала утрото,
та да се втурне сърцето по стръмното
и да превземе утре.


 

© Христина Мачикян Всички права запазени

Произведението е включено в:
Нищо не е наужким
hristam (Христина Мачикян) hristam
Книги
Нищо не е наужким
10,00 лв.
  1614  2  2 
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??