Не дантелено
Използвай я тая любов, същата,
дето още ти дяла душата -
вземи, изчисти до безпаметност къщата,
полей и във парка цветята.
Където съзреш прозорец - изтъркай -
да се открехнат клепачите,
та никога повече да не бъркаш
осъдените с палачите.
Дори за случайна въздишка не спирай -
ей я зад тебе метлата,
мисъл по мисъл от прах обирай
и отпраши към луната.
Скарай се с някой самотен дявол,
дяволите те взели,
та да не бъркаш черното с бяло
и трънения венец с дантели.
А после се кискай сама в тъмното,
анатемосала утрото,
та да се втурне сърцето по стръмното
и да превземе утре.
© Христина Мачикян All rights reserved.
