hristam (Христина Мачикян)
531 928
May 5, 2019, 10:45 PM

Не дантелено 

  Poetry
973 6 10


Използвай я тая любов, същата,
дето още ти дяла душата -
вземи, изчисти до безпаметност къщата,
полей и във парка цветята.
Където съзреш прозорец - изтъркай -
да се открехнат клепачите,
та никога повече да не бъркаш
осъдените с палачите.
Дори за случайна въздишка не спирай -
ей я зад тебе метлата,
мисъл по мисъл от прах обирай
и отпраши към луната.
Скарай се с някой самотен дявол,
дяволите те взели,
та да не бъркаш черното с бяло
и трънения венец с дантели.
А после се кискай сама в тъмното,
анатемосала утрото,
та да се втурне сърцето по стръмното
и да превземе утре.


 

© Христина Мачикян All rights reserved.

Произведението е включено в:
Нищо не е наужким
hristam (Христина Мачикян) hristam
Книги
Нищо не е наужким
BGN 10.00
  1826  4  2 
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??