Hathor (Геновева Симеонова)
464 1681
19.01.2020 г., 13:04 ч.

Не е храм 

  Поезия » Любовна
335 0 5

Тялото ми не е храм,
дето всеки търси прошка,
греховете са си ваши -
аз не съм добрия Господ.
Нищо, че стоя със кръста,
нищо, че събирах псалми,
нищо, че ще стана пръст,
после някой ще заравни...
Идвате, когато тъжни сте
с развенчаните си митове,
всичко свършва с онзи кръст
и камбаната е приживе...
Тялото ми не е храм,
дето всеки ще нахлуе
със молитва, че е сам
и доброто недостъпно е.
Свещи няма и е тясно,
по-прилича на килия,
но съм свикнала отдавна,
тук не влиза и месия -
да ме спусне от високото,
да се сетя що е нежност...
Непристъпно ми е тялото -
не е храм, а кула в крепост.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "всичко свършва с онзи кръст
    и камбаната е приживе..."
  • Благодаря ви!
  • Тя прошката е като бурена
    понякога пониква там
    където счупено след бурята
    в душа намерило е храм.
    Дали ще заздравее пукнатото?
    Почти надявам се. Не знам...

    Аплодисменти и от мен! Развълнува ме.
  • Вероятно, лошо е ако душата се превърне в единак.
  • Добре описано! Ако тялото е крепост, душата трябва да е още по-недостъпна?
Предложения
: ??:??