Не е храм
Тялото ми не е храм,
дето всеки търси прошка,
греховете са си ваши -
аз не съм добрия Господ.
Нищо, че стоя със кръста,
нищо, че събирах псалми,
нищо, че ще стана пръст,
после някой ще заравни...
Идвате, когато тъжни сте
с развенчаните си митове,
всичко свършва с онзи кръст
и камбаната е приживе...
Тялото ми не е храм,
дето всеки ще нахлуе
със молитва, че е сам
и доброто недостъпно е.
Свещи няма и е тясно,
по-прилича на килия,
но съм свикнала отдавна,
тук не влиза и месия -
да ме спусне от високото,
да се сетя що е нежност...
Непристъпно ми е тялото -
не е храм, а кула в крепост.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
