25.02.2010 г., 21:36

Не е живот

648 0 0

Опитвам да преглътна

болката сама.

Но умирам бавно

с всеки следващ ден.

След дълъг плач

от сън събуждам се с тъга,

а късното едва-едва

във теб заспивам.

Всички мои чувства

искам да убиеш, Тишина!

А ти напротив –

даже ги подсилваш.

Изнасилваш

мойте почернели сетива

и ме душиш

с черните си лапи диво.

Защо? Защо ми е

живот във твоя плен?

Всички дни защо

така неистински без него са

и защо с фалшива хубост

свети моя ден?

Пустинно жадна съм сега,

но не за дъжд –

за сладостни целувки.

Да отровиш

(съжалявам)

не успя

красивата надежда,

че щастието ми с него е.

Но си признавам,

че събуждаш в мене глупостта,

от себе си която гоня всеки ден,

а е все отседнала при мен,

и мъката, разпалена по него.

А тя - уплашена, сломена,

се слива с мен

и моя ритъм на тъга.

Дори и устните

ухаят на страдание,

защото бяха негови

и още са...

Аз продължавам пак

с тебе да въздишам,

дори са по-болезнени

въздишките сега.

Без глас те моля....

моля те... вземи ме -

направи ме, направи ме тишина!

Без него ли е -

не, не е живот това.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвет Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...