Приказки, песни и притчици
за неподкастрени плитчици
интерпретирани
от НеГримирана
Не е луд този, който яде зелника
Да...Знаем прастарата мъдрост добре-
че не е луд този, де хапва от зелника,
а луд, т.е.- глупав е, който даде
на друг да излапа това, що опекъл е.
Но всяка душица преражда се тук
за будно, горещо и здраво създаване.
Човека изпраща се тук да е ...луд!
За печено, но и за печене гладен е.
Ех! Лудият ум, за горене готов,
се сблъсква с нормалния(?) свят на всесилните.
И често угасва горещият зов
и...има един бройлер още в люпилнята-
загладен и лъскав, готов да яде
това, дето някой луд хвърля на птичките.
Умът ти от глад при такъв ако спре,
послушай сърцето и...плюй на петичките!
Щом храниш горещо надеждата ти
да бъдеш на топло и сита във делника,
то- бягай от този нормален умник,
обучен да лапа готовите зелници!
© Петя Божилова Всички права запазени