Не е нищо ново, разделихме се -
колко пъти вече, аз не зная.
Уча се от удари през пръстите,
стенеща пред портите на Рая.
Уча се на радост и търпение,
в болката си сякаш те прежалих.
Може да съм слаба, но уверено
стискам във ръката си кинжала.
Мога да убивам и възкръсвам,
мога да отключа катинарите,
мога на любов да се прекръстя
или да запаля в нас пожарите.
Мога да изгарям и да тлея,
даже да се взирам в страховете си.
Вече не за минало живея,
а за свободата на моретата.
Мога да рискувам по човешки -
гледката си струва преди падане.
Пътят на живота е през грешките -
не е нищо ново... Продължаваме.
© Деси Всички права запазени