Не е приказка
Аз няма приказки да ти разказвам,
за някакви говорещи животни.
Светът е чуден, ти не знаеш,
но случват се неща страхотни.
Въртим се заедно с Земята,
с хиляда километра в час.
Дори с главите сме надолу,
но все небето е над нас.
Мънѝчките звезди слънца са,
горещи, ярки и огромни,
но има и слънца-джуджета,
които са с размери скромни.
Около слънцата обикалят,
кълбета шарени-планети.
Слънцата също са различни,
но всяко тяхно слънце свети.
И всичкото това лети.
Летиме с всичкото и аз, и ти.
Не знае никой, накъде отива.
Но в целия объркан свят,
Земята си е най-красива,
защото, тук си има всичко.
Животни, планини, морета...
Цъфтят цветя, растат дървета
и облачета плуват по небето.
Но знаеш ли, кое е странно?
Че някъде, безкрайно надалече,
детенцето си някой гушка,
говори му, то ужким слушка,
но сладко е заспало вече.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Стоянов Всички права запазени
