2.05.2024 г., 19:35

Не е приказка

450 0 4

НЕ Е ПРИКАЗКА

 

С тънка четка навярно невидим зограф

е рисувал дъха по стъклото ми –

своенравна лозница, с характер корав,

с коренища, забити в дълбокото.

 

Не за мен е уютът на тихия дом

и не ставам за роб и наложница.

Щом решил си – ела, но стори го без влом.

Не понасям бойци и безбожници.

 

На трапезата моя предлагам разкош –

хляб, замесен с коноп и коприва,

сладък мирис на гьозум, събиран среднощ –

щом луната в реката прелива.

 

После с тебе ще можем дори да мълчим –

не защото излишни са думите,

а защото каквото ми кажеш с очи,

е достатъчно огън да лумне.

 

И когато изтлее след здрача жарта

и притихнат любовните взривове,

ти недей обвинява безпричинно нощта,

че на пътя те спря самодива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...