Не е приказка
НЕ Е ПРИКАЗКА
С тънка четка навярно невидим зограф
е рисувал дъха по стъклото ми –
своенравна лозница, с характер корав,
с коренища, забити в дълбокото.
Не за мен е уютът на тихия дом
и не ставам за роб и наложница.
Щом решил си – ела, но стори го без влом.
Не понасям бойци и безбожници.
На трапезата моя предлагам разкош –
хляб, замесен с коноп и коприва,
сладък мирис на гьозум, събиран среднощ –
щом луната в реката прелива.
После с тебе ще можем дори да мълчим –
не защото излишни са думите,
а защото каквото ми кажеш с очи,
е достатъчно огън да лумне.
И когато изтлее след здрача жарта
и притихнат любовните взривове,
ти недей обвинява безпричинно нощта,
че на пътя те спря самодива.
© Валентина Йотова All rights reserved.
