6.08.2014 г., 20:00

Не е за тебе Джилда, Шаро

2.7K 3 47

 

Стига вече, мили Шаро,

трети ден лежиш,

само виеш на умряло,

не ядеш, не спиш.

 

Не тъгувай,  мили Шаро,

тя не е за теб,

Джилда е мастия стара

с корен от вертеп.

 

Днес я мярнах във квартала

зад един фургон,

беше с двата помияра –

Цезар и Нерон.

 

Ти, добро момче си Шаро,

от достоен род,

дядо ти, Балкан Овчаря, 

ще излае в гроб.

 

Помниш ли Дебела Мери

от Елин Пелин,

пита как да те намери 

утре след един.

 

Баба ù, принцеса Сара,

има синя кръв,

вразуми се, мили Шаро,

ставаш светски лъв.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хем забавно, хем вярно ...и малко тъжно..Харесах!
  • "Джилда е мастия стара
    с корен от вертеп."

    45 (четиресе' и пет!) минути се пръскам от смях, изгоних родата и половината се навиха да ми правят тест за наркотици и разни забранени субстанции! Много, много, ама много е добро! Отива в Любими незабавно!
  • Благодаря ви!
  • Ах,кучи син наивен!Всяка куча е различна:една ума ти ще изпие,а друга -до смърт ще те обича!Прекрасно стихотворение!Поучителна басня.Браво Ивон!
  • Едва сега го видях,прекрасно е!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...