Не е за тебе Джилда, Шаро
Стига вече, мили Шаро,
трети ден лежиш,
само виеш на умряло,
не ядеш, не спиш.
Не тъгувай, мили Шаро,
тя не е за теб,
Джилда е мастия стара
с корен от вертеп.
Днес я мярнах във квартала
зад един фургон,
беше с двата помияра –
Цезар и Нерон.
Ти, добро момче си Шаро,
от достоен род,
дядо ти, Балкан Овчаря,
ще излае в гроб.
Помниш ли Дебела Мери
от Елин Пелин,
пита как да те намери
утре след един.
Баба ù, принцеса Сара,
има синя кръв,
вразуми се, мили Шаро,
ставаш светски лъв.
© Ивон All rights reserved.
Прекрасно стихотворение!Поучителна басня.Браво Ивон!
