Не гледай назад!
Като спомен от стара пиеса,
във която веднъж си живял,
сякаш времето бързо отнесе
част от тебе, а още си цял!
Тези пориви детски къде са,
благородни, наивни дори,
всички пълни с красиви принцеси
и орисници – феи добри!
И къде е мечтата за полет,
със която заченат си бил,
да разтвориш криле и на воля
да политнеш, света преоткрил!
Вместо вяра ти дават надежда!
Вместо обич – протягат ръка!
А пътеката стръмна извежда
до дълбока и бурна река.
Там отсреща е ден и е топло,
и играят безброй светлини!
Тук е тъмно, с отчаяни вопли
те възпира страха – Остани!
Ще загубиш или ще спечелиш
ако минеш през водния ад?
Само хора наистина смели
ще преплуват! Не гледай назад!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елка Тодорова Всички права запазени
