Не гледай назад!
Като спомен от стара пиеса,
във която веднъж си живял,
сякаш времето бързо отнесе
част от тебе, а още си цял!
Тези пориви детски къде са,
благородни, наивни дори,
всички пълни с красиви принцеси
и орисници – феи добри!
И къде е мечтата за полет,
със която заченат си бил,
да разтвориш криле и на воля
да политнеш, света преоткрил!
Вместо вяра ти дават надежда!
Вместо обич – протягат ръка!
А пътеката стръмна извежда
до дълбока и бурна река.
Там отсреща е ден и е топло,
и играят безброй светлини!
Тук е тъмно, с отчаяни вопли
те възпира страха – Остани!
Ще загубиш или ще спечелиш
ако минеш през водния ад?
Само хора наистина смели
ще преплуват! Не гледай назад!
© Елка Тодорова All rights reserved.
