Сърцето бие с удари безбройни
и трудно вечер ума ми заспива.
Само до теб то е някак спокойно.
Вземи го, моля те, не го разбивай.

Всичко мигом става цветно,
когато през ума ми ти преминеш.
Можеш и него да вземеш неусетно.
Но внимавай да не го разбиеш.

Словата ми стават на срички,
глупава усмивка на лицето ми застива.
И в миг съм готов да ти дам всичко.
Дори сърцето, но не го разбивай.

И деня от мен да се скрие.
И любовта ми слънцето да скрива,
целия свят таз любов да разбие

Ти сърцето ми недей разбива.

Всичко в мен е вече твое.
Усмивката, душата - взимай!
Накрая не забравяй и сърцето.
Но моля те, не го разбивай.