8.12.2011 г., 16:02

Не губя цвят

1.3K 0 29

"И губя цвят… И чезне смисъл..." - Илко Илиев


Не губя цвят, умирам във прозрачното.
Не чезна, няма как, не съществувам.
Блуждая там далече в непонятното
и с бурите в очите се сбогувам.

Не губя теб - не ме е Бог орисал
да бродя безпризорна в слепота.
Не чезна в битието, нямам смисъл,
навярно съм венчана за смъртта,

а в нея няма цвят и няма смисъл.
Там няма теб и Бог не съществува.
Оставям само стих, макар и недописан
и няма със кого да се сбогувам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Милева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...