"И губя цвят… И чезне смисъл..." - Илко Илиев
Не губя цвят, умирам във прозрачното.
Не чезна, няма как, не съществувам.
Блуждая там далече в непонятното
и с бурите в очите се сбогувам.
Не губя теб - не ме е Бог орисал
да бродя безпризорна в слепота.
Не чезна в битието, нямам смисъл,
навярно съм венчана за смъртта,
а в нея няма цвят и няма смисъл.
Там няма теб и Бог не съществува.
Оставям само стих, макар и недописан ...