Dec 8, 2011, 4:02 PM

Не губя цвят

  Poetry
1.3K 0 29

"И губя цвят… И чезне смисъл..." - Илко Илиев


Не губя цвят, умирам във прозрачното.
Не чезна, няма как, не съществувам.
Блуждая там далече в непонятното
и с бурите в очите се сбогувам.

Не губя теб - не ме е Бог орисал
да бродя безпризорна в слепота.
Не чезна в битието, нямам смисъл,
навярно съм венчана за смъртта,

а в нея няма цвят и няма смисъл.
Там няма теб и Бог не съществува.
Оставям само стих, макар и недописан
и няма със кого да се сбогувам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николина Милева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...