Не и не
При мен не идва зима. Не и не!
Какво като е снежно и студено?
В душата ми, не зная от къде,
едно безкрайно лято е стаено.
Стаено ли ви казах? Не и не!
Та то гори и ври, възпламенява.
Кръвта ми е превърнало в море,
смехът ми - нестинарска е жарава.
Бушуват хали? Твърдо не и не!
Това е бриз, ядосан на скалите,
че в сивото, пропукано небе
са хванали и скрили са звездите.
Снежинки ли прелитат? Не и не!
Почти са нежни, майчини сълзици
от приказка за вечното дете,
което е непрелетната птица.
И слънцето го няма? Не и не!
Аз нося слънце истинско в ръцете.
Ти само пожелай - кога, къде,
ще ти го дам - да топли и да свети.
Сега е Коледа ли? Нека. Нека е!
Тя може и по бански да празнува.
Не трябва да е лятно? Как пък не!
То, лятото, в сърцето ми векува.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
