Не исках да бъда за тебе поредна,
не исках да спираш, сякаш съм гара съседна.
Не исках да бъда засечка във плана,
а исках да бъда в сърцето желана.
Не исках да обичам
и после да бягам.
Не исках да чувствам
и после да страдам.
Но ето ме сега,
жертва в твоята шега.
И ето ме сега,
без време да попитам „От кога?”
От колко време
всичко в мен убиваш?
Колко още ще отнеме
лъжите във сърцето да забиваш?
© Лия Василева Всички права запазени