Не исках да боли
Не исках да боли на тръгване,
затуй по-здраво стиснах брадвата.
И за да остане
отстрани върху кората,
най-първо издълбах душата си...
Не исках да е тъмно на разсъмване.
До нея издълбах две дупчици,
подобно моите очи,
бездънни. За да виждам...
И след после.
Не исках глътката последна да горчи,
затуй натисках все по-силно.
Направих прорез. По-дълбок,
до сърцевината, за да изсмуча
и последните му капки сок.
За да разквася устните,
след дългата ми жажда.
Не исках и въжето празно да виси,
че грозно е.
На онзи полуизсъхнал клон,
досами върха, завързах... себе си.
По-скоро, свойта същност,
изпразнена до голо.
И все по-здраво стягах примката,
докато... да счупя клона.
Не искам лешояди да кълват отвътре.
А плътта топи се бързо.
Останало след нея бе сърцето,
което все по-учестено биеше,
до кърваво.
А те не могат.
Няма как да го погълнат.
Сърцето ми...
Със сетни сили тласкаше
последни капчици живот...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
