Не искай нищичко от мен!
Не искай,
не искай никога от мен
и нищичко не питай!
Мен днес денят ме пияни,
а утре черна нощ ме притежава.
В очите ми днес слънцето блести,
а утре сълзи капят, гняв ги притежава.
Не искай,
не искай никога от мен
и нищичко не питай!
Не искай топлина да дам -
от студ аз често мръзна.
Не искай светлина и плам -
душата ми със тъмнина е пълна.
Не сгушвай се във моето сърце -
с него аз умея и да мразя.
Не търси приют във моите ръце -
че утре могат да са празна стая.
Не искай,
не искай никога от мен
и нищичко не питай!
Аз днес обичам до полуда,
смея се, копнея до заблуда,
а утре самотата ме пленява
и всяка твар ме отвращава.
Днес моят свят е светлосиня песен,
а утре мигновено става друг -
по-сив, по-тъжен и по-тесен,
черно-бял контур.
Аз днес от щастие крещя
и лекичка във въздуха се рея,
а утре ще се строполя
и гръмотевично ще побеснея.
Разбираш ли сега?
Не искай!
Не искай моя ден -
той никак не е ослепителен.
Не питай!
Не питай ти за мойта нощ -
тъй страшна, бурна, уморителна.
Не искай мен, не ме търси,
аз себе си сама
понякога не мога да намеря.
Не искай!
Не искай!
Нищичко не питай!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дида Тенева Всички права запазени
