Не искай,

      не искай никога от мен

      и нищичко не питай!

Мен днес денят ме пияни,

а утре черна нощ ме притежава.

В очите ми днес слънцето блести,

а утре сълзи капят, гняв ги притежава.

Не искай,

      не искай никога от мен

      и нищичко не питай!

Не искай топлина да дам -

от студ аз често мръзна.

Не искай светлина и плам -

душата ми със тъмнина е пълна.

Не сгушвай се във моето сърце -

с него аз умея и да мразя.

Не търси приют във моите ръце -

че утре могат да са празна стая.

Не искай,

      не искай никога от мен

      и нищичко не питай!

Аз днес обичам до полуда,

смея се, копнея до заблуда,

а утре самотата ме пленява

и всяка твар ме отвращава.

Днес моят свят е светлосиня песен,

а утре мигновено става друг -

по-сив, по-тъжен и по-тесен,

                   черно-бял контур.

Аз днес от щастие крещя

и лекичка във въздуха се рея,

а утре ще се строполя

и гръмотевично ще побеснея.

Разбираш ли сега?

Не искай!

Не искай моя ден -

той никак не е ослепителен.

Не питай!

Не питай ти за мойта нощ -

тъй страшна, бурна, уморителна.

Не искай мен, не ме търси,

аз себе си сама

понякога не мога да намеря.

Не искай!

Не искай!

Нищичко не питай!