valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
18.12.2021 г., 8:15 ч.

Не искам 

  Поезия
382 1 2



В какво греша, че в мен пожар гори
когато ме загърбят и отминат
приятели от детството дори?
Усещам се безпомощен и сринат!

Ковач съм сам на своята съдба,
а тя е като Бъдни вечер постна.
Земя и огън, въздух и вода
желая, а не мога да докосна.

Живея между рими и слова.
Красивото на листи ме спохожда.
Понякога навярно и греша
и всеки грях, подобен все предвожда.

Калейдоскоп с един-единствен цвят
в представата ми прави карамболи.
От село съм, ала живея в град,
а там е пълно само със неволи.

Влак без гара, но със коловоз.
Релсите са кръгли и безкрайни.
Защо го казвам? Глух и сляп въпрос!
Не искам просто с теб да имам тайни.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??