3.06.2021 г., 21:02

Не искам да порасна

1.9K 8 30

Аз не искам да порасна,

да си остана весело дете,

самолетче книжно ще направя 

с мъничките си ръце.

 

Ще литна с него към небето,

където раждат се мечти,

вземам те с мене мамо, ето,

навигатор вече си дори.

 

Тъй в безкрайните полета

от космически лъчи,

ще стигнем училище, където,

добър учител ще съм ти.

 

Аз ще те даря със обич,

ще те науча да летиш,

дете, да си остана мамо,

моля те, да позволиш!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

6 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...