Аз не искам да порасна,
да си остана весело дете,
самолетче книжно ще направя
с мъничките си ръце.
Ще литна с него към небето,
където раждат се мечти,
вземам те с мене мамо, ето,
навигатор вече си дори.
Тъй в безкрайните полета
от космически лъчи,
ще стигнем училище, където,
добър учител ще съм ти.
Аз ще те даря със обич,
ще те науча да летиш,
дете, да си остана мамо,
моля те, да позволиш!
© Миночка Митева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
