Не искам да съм сама
Не искам да съм сама
По улиците мълчаливо бродя,
преклонено свела съм глава.
Преплела пръсти, аз се моля
да не бъда вечно все сама.
Без път аз лекичко престъпвам,
незнайно и от мен къде..
от вятъра в косите си дочувам:
„Ще е щастливо някой ден и твоето сърце!”
Усмихвам се тогава плахо,
забързвам крачките си в такт,
сягаш гоня късче обич да откъсна,
а то било листо от храст.
Край мене хората щастливи,
забързани прехвърчат като сняг,
наистина са снежно бели и красиви
искам щастлива да съм като тях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Амбова Всички права запазени
