Apr 17, 2006, 10:37 PM

Не искам да съм сама 

  Poetry
2118 0 7

Не искам да съм сама

 

 

По улиците мълчаливо бродя,

преклонено свела съм глава.

Преплела пръсти, аз се моля

да не бъда вечно все сама.

 

Без път аз лекичко престъпвам,

незнайно и от мен къде..

от вятъра в косите си дочувам:

„Ще е щастливо някой ден и твоето сърце!”

 

Усмихвам се тогава плахо,

забързвам крачките си в такт,

сягаш гоня късче обич да откъсна,

а то било листо от храст.

 

Край мене хората щастливи,

забързани прехвърчат като сняг,

наистина са снежно бели и красиви

искам щастлива да съм като тях.

© Мария Амбова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??