15.12.2005 г., 19:56

не искам жал към мен в сърцето ти да има

1.1K 0 9
Поиска да бъда щастлива без тебе,
но как,когато знаех,че оставам сама?
Обърна ми гръб и тръгна наведен,
но защо нямаше смелост да вдигнеш глава?
Аз дадох ти всичко,което поиска.
Бях за тебе майка,сестра и жена...
Сега съм нещастна,но пак се усмихвам,
силна съм и винаги такава съм била.
Не те виня,че от мен реши да си отидеш
и с друга своя път да споделиш,
но не искам жал към мен в сърцето ти да има.
Последно сбогом!И бъди щастлив!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сиска, сега като чета този стих, разбирам колко си израстнала!
    И много ти се радвам!
  • Страхотно е стихотворението ти СиянаАдски много ме докосна...И ми допада много стила ти..Много харесвам стиховете ти!Браво От мен 6!
  • Румене,благодаря за милите думи!Аз много ценя твоето мнение!Истина е,че поетите са всичко това,което другите не могат да бъдат..Аз не мога да се нарека "Поет",поне за сега,но ти определено си такъв и аз се прекланям пред стиховете ти.
  • Сияна, хареса ми това, което казваш в коментара си. Поетите са мечтатели. Поетите са всичко онова, което другите не могат да бъдат!
    И стихотворението ми харесва, разбира се. Поздрави!
  • Аз не пиша само това,което ми се случва,а и това което си представям.Стиховете не са текстове,които носят информация,новини и т.н В повечето е добре да се разбират нещата в преносен смисъл.Все пак благодаря на всички!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...