15.12.2005 г., 19:56

не искам жал към мен в сърцето ти да има

1.1K 0 9
Поиска да бъда щастлива без тебе,
но как,когато знаех,че оставам сама?
Обърна ми гръб и тръгна наведен,
но защо нямаше смелост да вдигнеш глава?
Аз дадох ти всичко,което поиска.
Бях за тебе майка,сестра и жена...
Сега съм нещастна,но пак се усмихвам,
силна съм и винаги такава съм била.
Не те виня,че от мен реши да си отидеш
и с друга своя път да споделиш,
но не искам жал към мен в сърцето ти да има.
Последно сбогом!И бъди щастлив!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сиска, сега като чета този стих, разбирам колко си израстнала!
    И много ти се радвам!
  • Страхотно е стихотворението ти СиянаАдски много ме докосна...И ми допада много стила ти..Много харесвам стиховете ти!Браво От мен 6!
  • Румене,благодаря за милите думи!Аз много ценя твоето мнение!Истина е,че поетите са всичко това,което другите не могат да бъдат..Аз не мога да се нарека "Поет",поне за сега,но ти определено си такъв и аз се прекланям пред стиховете ти.
  • Сияна, хареса ми това, което казваш в коментара си. Поетите са мечтатели. Поетите са всичко онова, което другите не могат да бъдат!
    И стихотворението ми харесва, разбира се. Поздрави!
  • Аз не пиша само това,което ми се случва,а и това което си представям.Стиховете не са текстове,които носят информация,новини и т.н В повечето е добре да се разбират нещата в преносен смисъл.Все пак благодаря на всички!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...