15 дек. 2005 г., 19:56

не искам жал към мен в сърцето ти да има

1.1K 0 9
Поиска да бъда щастлива без тебе,
но как,когато знаех,че оставам сама?
Обърна ми гръб и тръгна наведен,
но защо нямаше смелост да вдигнеш глава?
Аз дадох ти всичко,което поиска.
Бях за тебе майка,сестра и жена...
Сега съм нещастна,но пак се усмихвам,
силна съм и винаги такава съм била.
Не те виня,че от мен реши да си отидеш
и с друга своя път да споделиш,
но не искам жал към мен в сърцето ти да има.
Последно сбогом!И бъди щастлив!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сиска, сега като чета този стих, разбирам колко си израстнала!
    И много ти се радвам!
  • Страхотно е стихотворението ти СиянаАдски много ме докосна...И ми допада много стила ти..Много харесвам стиховете ти!Браво От мен 6!
  • Румене,благодаря за милите думи!Аз много ценя твоето мнение!Истина е,че поетите са всичко това,което другите не могат да бъдат..Аз не мога да се нарека "Поет",поне за сега,но ти определено си такъв и аз се прекланям пред стиховете ти.
  • Сияна, хареса ми това, което казваш в коментара си. Поетите са мечтатели. Поетите са всичко онова, което другите не могат да бъдат!
    И стихотворението ми харесва, разбира се. Поздрави!
  • Аз не пиша само това,което ми се случва,а и това което си представям.Стиховете не са текстове,които носят информация,новини и т.н В повечето е добре да се разбират нещата в преносен смисъл.Все пак благодаря на всички!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...