15 dic 2005, 19:56

не искам жал към мен в сърцето ти да има

  Poesía
1.1K 0 9
Поиска да бъда щастлива без тебе,
но как,когато знаех,че оставам сама?
Обърна ми гръб и тръгна наведен,
но защо нямаше смелост да вдигнеш глава?
Аз дадох ти всичко,което поиска.
Бях за тебе майка,сестра и жена...
Сега съм нещастна,но пак се усмихвам,
силна съм и винаги такава съм била.
Не те виня,че от мен реши да си отидеш
и с друга своя път да споделиш,
но не искам жал към мен в сърцето ти да има.
Последно сбогом!И бъди щастлив!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сиска, сега като чета този стих, разбирам колко си израстнала!
    И много ти се радвам!
  • Страхотно е стихотворението ти СиянаАдски много ме докосна...И ми допада много стила ти..Много харесвам стиховете ти!Браво От мен 6!
  • Румене,благодаря за милите думи!Аз много ценя твоето мнение!Истина е,че поетите са всичко това,което другите не могат да бъдат..Аз не мога да се нарека "Поет",поне за сега,но ти определено си такъв и аз се прекланям пред стиховете ти.
  • Сияна, хареса ми това, което казваш в коментара си. Поетите са мечтатели. Поетите са всичко онова, което другите не могат да бъдат!
    И стихотворението ми харесва, разбира се. Поздрави!
  • Аз не пиша само това,което ми се случва,а и това което си представям.Стиховете не са текстове,които носят информация,новини и т.н В повечето е добре да се разбират нещата в преносен смисъл.Все пак благодаря на всички!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...