Не искам на кристали да се чупя
Не искам на кристали да се чупя
На теб, моя Любов!
Вчера се разпадах на пластини,
днес в теб намерих своята душа.
Не искам вече разни властелини
да ми казват, че и с теб греша.
С целувка някак си събра ме в мрака,
залепи с поглед всичките парчета.
Сърцето ми е вече цяло, ще те чака,
когато си далеч, дори през три морета.
Не искам на кристали да се чупя,
а ти спасително да ме сглобяваш.
В очите сини докато се губя,
всеки миг любов ми подаряваш.
Искам цял за теб да бъда, чу ли?!
Да не мога дъх да си поема!
Пустошта достатъчно ме брули,
но приключих с тази теорема.
С теб разчупих всичките закони,
правила безброй неписани изтрих.
Извървях пътеки прашни милиони,
но себе си в сърцето ти открих.
Вчера се разпадах на пластини,
днес потъвам в твоята душа.
И ако съществуват райските градини,
с теб към тях ще продължа…
26.05.2018 г. Велин
Неа Перамос
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Всички права запазени
Поздрав от сърце, Вел!
