Jul 11, 2018, 1:05 AM

Не искам на кристали да се чупя

  Poetry » Love
1.4K 5 10

Не искам на кристали да се чупя

                                      На теб, моя Любов!

 

Вчера се разпадах на пластини,

днес в теб намерих своята душа.

Не искам вече разни властелини

да ми казват, че и с теб греша.

 

С целувка някак си събра ме в мрака,

залепи с поглед всичките парчета.

Сърцето ми е вече цяло, ще те чака,

когато си далеч, дори през три морета.

 

Не искам на кристали да се чупя,

а ти спасително да ме сглобяваш.

В очите сини докато се губя,

всеки миг любов ми подаряваш.

 

Искам цял за теб да бъда, чу ли?!

Да не мога дъх да си поема!

Пустошта достатъчно ме брули,

но приключих с тази теорема.

 

С теб разчупих всичките закони,

правила безброй неписани изтрих.

Извървях пътеки прашни милиони,

но себе си в сърцето ти открих.

 

Вчера се разпадах на пластини,

днес потъвам в твоята душа.

И ако съществуват райските градини,

с теб към тях ще продължа…

 

26.05.2018 г.                Велин

Неа Перамос

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Жената, на която си го посветил е истинска късметлийка.
  • Красиво посвещение, за което навярно всяка жена мечтае, но не всеки мъж може да и предложи! Поздрав от сърце, Вел!
  • Силно въздействащ, чувствен стих! Поздравления, Вел! Бъди щастлив!
  • Лиа, Вили, Пепи, Влади, Петя, Младен, Гавраил, благодаря ви, прекрасни хора! Бъдете винаги слънчеви и щастливи! Страхотен ден на всички!
  • Любовта е като кристална ваза.Колкото красива толкова и крехка.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...