Не искам... не съм...
Бясна съм... не искам да те виждам,
очите си ще вържа с черен шал
и глупавото си сърце ще хвърля.
Не искам да изпитва жал.
Не ми звъни! Не искам да те чувам...
Преди от думите ти ставаше ми топло,
сега лъжите ти (камшици) ме бичуват
и в раните ми упорито никне злото.
Не тропай на врата ми! Ще я заключа...
Отворена за тебе няма стойност,
ще сложа катинар и ще изхвърля ключа.
Махни се. Аз не съм поредна бройка.
На силните жени,
които знаят какво искат
и не се самосъжаляват...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Биляна Битолска Всички права запазени
Благодаря, Руми 
