gabrielle (Габриела Цанева)
1 105

21.06.2010 г., 17:17

Не искам вече нищо

Поезия

820 0 4

Не искам вече нищо.

Само

листата на забравата

да ме покрият -

сред жълтите им молекули

да се скрия;

саванът им над мене

да увехне.

Душата си

от тялото си

да изтрия

и болката

да секне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

gabrielle (Габриела Цанева)

Благодаря за милите усмивки и подкрепата... Казваш, че щастието е борба... Бих искала да е покой... Приеми моя поздрав:

Покой. Капките
барабанят, тревите
плачат... Щастие.

2010-06-23T20:33:44+03:00
gudel4e (Дияна)

така е Щастие има. Трябва борба, търпение, вяра

2010-06-23T10:16:44+03:00
gabrielle (Габриела Цанева)

Топло ти благодаря, Дияна!Права си, кръговратът на болката и щастието движи света... и когато болката заслепява е хубаво някой да ти напомни, че има щастие!

2010-06-22T21:01:51+03:00
gudel4e (Дияна)

Пожелавам ти болката да секне, но недей потъва в забрава! След болката следва щастието. Колкото по-силна е била болката, толкова по-голямо ще е щастието ти. Поздрав. Горе главата!

2010-06-22T10:15:02+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0