10.10.2025 г., 17:18

“Не искаш да ме нараниш”

132 0 0

Не искаш да ме нараниш“

Каза ми тихо, без злоба, без грях —
„Не искам да те нараня, разбери ме.“
Но думите, кротки като вечерен дъх,
разрязаха всичко в мен — от сърце, до вени.

Стоях, без дъх, без глас, без вид,
а в мен викаше нещо диво.
Обичах те — просто, без апетит,
без маски, без „ако“, без „може би“ — истински, живо.

Сега отиваш при него —
онзи, дето те е губил веднъж,
и аз не зная какво ти дава,
но щом го избра, значи тъй ще мълча.

Ще се усмихна, уж че съм силен,
ще кажа: „Добре, бъди щастлива.“
А после ще крещя на стената в тъмното,
че няма по-болезнена тишина от тая.
 

Ще си пазя гласа ти в телефона,
ще слушам „добро утро“ от спомен, 
Ще търся очите ти в случайни момичета,
а знам — никоя няма да гледа така красиво.

Може би си мислиш, че ме спасяваш,
а всъщност ме чупиш внимателно, бавно.
Отиваш си с думи като лек дъжд,
а в мен остава буря — тежка, постоянна.

Ще мине време — ще свикна, ще спра,
ще се смея пак, ще гледам напред.
Но всяка любов, която дойде след теб,
ще носи твоя силует.

И когато нощта ми донесе сън,
ще си там — с онзи поглед, преди да си тръгнеш.
Ще се будя и пак ще шепна сам:
„Не искаше да ме нараниш… а го направи най-нежно.“

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоан Илджанов Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...