byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
4.12.2008 г., 17:53 ч.

Не изгаряй душата ми млада 

  Поезия » Любовна
644 0 8

Ти не изгаряй душата ми млада 

със твоя безспирен, нестихващ пожар. 

Подари ми миг, божествена клада 

и страст, пробудила пламъка стар. 

 

Подари ми болка, болезнена мъка 

и ревност, безпочвена ревност дари. 

В душата ти мъжка нека се лутам, 

но жива, със живо сърце и очи. 

 

Ти не изгаряй душата ми млада, 

а люби я, със огнена нежност люби. 

Нека тази любов ме кара да страдам, 

защото от нея казват, най-сладко боли.


 


© Сияна Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стряхотно е!!!
  • Чудесен стих,Сияна!Прегръдка!
  • Да, в любовта понякога боли!
    Но нека болката е много, много по-малко от щастливите мигове!!!
    Поздрав, мило дете!
  • Браво! Много харесах стиха ти!
  • любовта е...и страдание...даже повече страдание...
    но защо ли всички си го пожелаваме...много хубав стих...
    прегръщам те с обич, мила Сияна.
  • Вик е!
    Преди време, Сианче, един човек ми каза, че няма нищо по-страшно от душевната болка. До този момент не бях се замисляла затова. Все си казвах, че всичко преминава, но не, има ситуации, когато някой, нещо може да те прати точно в тази болка (не става въпрос само за любовта)и тогава би предпочела хиляди пъти физическата, която не се помни.
    Няма сладка болка...нищо, че човек когато иска да бъде обичан, я иска.
  • Сиянче, внимавай като си пожелаваш тази ,,сладка болка'', че от сладост по някога горчи!
    Поздрави за стиха!
  • Любовта боли!Поздрави, Сияна!
Предложения
: ??:??