Ти не изгаряй душата ми млада
със твоя безспирен, нестихващ пожар.
Подари ми миг, божествена клада
и страст, пробудила пламъка стар.
Подари ми болка, болезнена мъка
и ревност, безпочвена ревност дари.
В душата ти мъжка нека се лутам,
но жива, със живо сърце и очи.
Ти не изгаряй душата ми млада,
а люби я, със огнена нежност люби.
Нека тази любов ме кара да страдам,
защото от нея казват, най-сладко боли.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
