10.02.2024 г., 18:23

Не изстивай

642 1 3

Обади се любов, обади се
за да чуеш умрялата в мен
и да видиш, че тя съживи се
с песента ти и с онзи рефрен.

Твойте думи танцуваха в ноти,
а сърцето ми бе диригент...
и за миг сякаш в мен проработи
всеки липсващ до тук елемент.

Жива дума пълзеше във рима
и ме връщаше в онзи куплет,
който казва, че още те има
и че всичко ще бъде наред.

Обади се, любов и смили се
над безжизнени чувства у мен!
За душата ми днеска моли се,
да пребъде и в идния ден...

Ти познаваш любимия ритъм,
закодиран у всяка жена...
И видя, че не исках да питам
к’ъв е текста на мойта мечта.

Ти ме знаеш и аз те познавам
до живеца на пълен екстаз!
Честна дума! Сега обещавам
с теб да пея дори и без глас.

Обади се, любов! Не изстивай
не, не ме определяй за грях!
И остатъка в мен не убивай -
ти не знаеш какво преживях!

 

10 Февруари 2024

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Уорендър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...