10.02.2024 г., 18:23

Не изстивай

641 1 3

Обади се любов, обади се
за да чуеш умрялата в мен
и да видиш, че тя съживи се
с песента ти и с онзи рефрен.

Твойте думи танцуваха в ноти,
а сърцето ми бе диригент...
и за миг сякаш в мен проработи
всеки липсващ до тук елемент.

Жива дума пълзеше във рима
и ме връщаше в онзи куплет,
който казва, че още те има
и че всичко ще бъде наред.

Обади се, любов и смили се
над безжизнени чувства у мен!
За душата ми днеска моли се,
да пребъде и в идния ден...

Ти познаваш любимия ритъм,
закодиран у всяка жена...
И видя, че не исках да питам
к’ъв е текста на мойта мечта.

Ти ме знаеш и аз те познавам
до живеца на пълен екстаз!
Честна дума! Сега обещавам
с теб да пея дори и без глас.

Обади се, любов! Не изстивай
не, не ме определяй за грях!
И остатъка в мен не убивай -
ти не знаеш какво преживях!

 

10 Февруари 2024

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Уорендър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...