Обади се любов, обади се
за да чуеш умрялата в мен
и да видиш, че тя съживи се
с песента ти и с онзи рефрен.
Твойте думи танцуваха в ноти,
а сърцето ми бе диригент...
и за миг сякаш в мен проработи
всеки липсващ до тук елемент.
Жива дума пълзеше във рима
и ме връщаше в онзи куплет,
който казва, че още те има
и че всичко ще бъде наред.
Обади се, любов и смили се
над безжизнени чувства у мен!
За душата ми днеска моли се,
да пребъде и в идния ден...
Ти познаваш любимия ритъм,
закодиран у всяка жена...
И видя, че не исках да питам
к’ъв е текста на мойта мечта.
Ти ме знаеш и аз те познавам
до живеца на пълен екстаз!
Честна дума! Сега обещавам
с теб да пея дори и без глас.
Обади се, любов! Не изстивай
не, не ме определяй за грях!
И остатъка в мен не убивай -
ти не знаеш какво преживях!
10 Февруари 2024
© Надя Уорендър All rights reserved.