Feb 10, 2024, 6:23 PM

Не изстивай

  Poetry » Love
650 1 3

Обади се любов, обади се
за да чуеш умрялата в мен
и да видиш, че тя съживи се
с песента ти и с онзи рефрен.

Твойте думи танцуваха в ноти,
а сърцето ми бе диригент...
и за миг сякаш в мен проработи
всеки липсващ до тук елемент.

Жива дума пълзеше във рима
и ме връщаше в онзи куплет,
който казва, че още те има
и че всичко ще бъде наред.

Обади се, любов и смили се
над безжизнени чувства у мен!
За душата ми днеска моли се,
да пребъде и в идния ден...

Ти познаваш любимия ритъм,
закодиран у всяка жена...
И видя, че не исках да питам
к’ъв е текста на мойта мечта.

Ти ме знаеш и аз те познавам
до живеца на пълен екстаз!
Честна дума! Сега обещавам
с теб да пея дори и без глас.

Обади се, любов! Не изстивай
не, не ме определяй за грях!
И остатъка в мен не убивай -
ти не знаеш какво преживях!

 

10 Февруари 2024

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Уорендър All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...