Може ни унищожат, но не кат роби, а в битка сме падна́ли

(цялото заглавие)

Маска на лицето, документ от ваксинация,

ходят, но не виждат, готвят за евакуация,

куфарът, летището, евро зоната, спасение???

Интересно що ще каже Ботев за днешно поколение...

Май засегнах малко… Повече ли? Знам!

Обичам да го казвам, че да ви е срам.

И веднага почват хуленици, и шамари,

защото кланят се на чужди господари,

а те им казват какво и как да струват,

дават кредити и овцете пазаруват,

втълпяват им, че живеят си свободно,

но само, ако подчиняват се угодно,

и овцете слушат, кимат, изпълняват,

опаковат се стабилно, полудяват,

но нали така са казали отгоре тези,

без команда не може даже се изплези,

и така изглежда стадото послушно,

нищо не харесва, всичкото приема равнодушно,

и ти му думаш: „Стига им се кланя!“,

от тези мерки и на кафе не мога те поканя,

защото ти си се наплашил, зверски опакован,

ходиш с ръкавици, всякъде бинтован,

и аз ли полудявам или светът се клати,

вадят компромати, невинни всичките богати,

те се грижат за народа, хората, светът,

а ти си кьорав – целодневно те еб*т…

И казваш ми боклук, нещастник и циничен…

Неее…! Просто те ударих по въпроса личен,

защото думите ми те в сърце пробождат,

а онези с мерките ан*лно те онождат…

Малееее! Какъв шамар! Юмрук в лицето!

Никой не те е свалял по-бързо от небето,

където ти мечтаеш, вярваш в чудесата,

а онези те ограбват и продават ти земята,

па ти ме псуваш, щото личността ми те събужда,

не знаейки, че истината ‘давна ти е чужда,

но аз разбирам те, другарю, прост направен,

онези 30 годин ва́рят те - вече си забравен,

забравил какъв си, що си, какъв беше,

но 30 годин зимен сън ти спеше,

и мъчно ми е не за теб, робе послушен,

защото ти си веч гнилоч, ‘давна си уду́шен,

и ме псуваш мен, че казвам ти го в очите,

докат световният елит ти съкращава дните!

Е убаво де, мене викаш ме говедо,

а защо не помниш как живял в твоят дедо,

защо не знаеш как с баба ти се е залюбил,

защо не знаеш как света със знание и дух учудил,

как се биел до кръв за своята свобо́да,

и сакат се върнал, за да може да живей народа,

но не, защо ти трябва, мъж си – бръснеш си краката,

тя момиче - силикон в гърдите и устата,

джендъри, педали, гейове и педерасти,

всичките стана́ли скотове на касти…

И ти ме удряш, псуваш, искаш линчуваш,

А ПРЕД НЕПРАВДАТА МЪЛЧАЛИВИЧКО КРОТУВАШ,

защото може те изгонят, няма да работиш,

но си бъдещ скот и роб - за чуждий хляб се по́тиш,

защот на тебе дават ти трохите,

а ти даже им се караш викаш: „Да мълчите!“…

Е как да трая кат не ми понася,

защо да търпя робство щом ми не изнася,

аз съм се родил свободен духом, но в робство,

и цял живот ще боря се срещу чуждото господство,

защото имам огледало вкъщи, срам също,

да търпя неправда за мен е неприсъщо,

защото все се питам като ме виждат

Левски, Ботев, Раковски… Колко ли обиждат,

че те умряха да живеем ний свободно?

Всичко да́‘ха, за да го има всичкото народно,

нищо нямаха, а умряха за една идея,

А ТИ СЕГА МАСКИРАШ СЕ - СЪЗДАЛ ЗА МЕРКИТЕ СИ ЕПОПЕЯ,

но не помниш истинската - на забравените,

няма смисъл, те са веч от изоставените,

изоставените стари книги, вещи, артефакти,

но за вируса ще убиеш всекиго с факти,

а аз ти казвам - глупав скот, продажен,

само личният интерес е важен,

и ти така да живееш си заслужил,

вечно чуждий интерес обслужил,

и виждам на героите загинали сълзи в очите,

па ме хваща срам... Ако позволите,

вече смятам да завърша,

и с дружина ближна целий срам избърша…

А АКО НЕ СТАНЕ, УБИЯТ НИ, БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНА́ЛИ,

ЗНАЙТЕ, ЧЕ СЕ БОРИЛИ ДОКРАЙ, НЕ СМЕ ОТКАЗА́ЛИ,

ПОМНЕТЕ, ЧЕ ЧЕСТТА НА ГЕРОИТЕ И БЪЛГАРИЯ ВЕЧНО СМЕ ЗАЩИТАВА́ЛИ,

ЗА ВСИЧКИ БОРИХМЕ СЕ, НИКОГО НЕ СМЕ ПРЕДА́ЛИ…

МОЖЕ НИ УНИЩОЖАТ, НО НЕ КАТО РОБИ, А В БИТКА СМЕ ПАДНА́ЛИ...