Не казвай ми "обичам те", любима
Не казвай ми "обичам те", любима,
не вливай във сърцето ми любов!
Там много още болка има,
там още под студен покров
бездиха, тиха, вледенена
душата ми самотно спи.
Не стопляй въглените ми с дъха си, мила,
не пръскай между тях искри!
Там малко още има сила,
там още тлее и свисти
забравен, глух, неизповядан,
в безсъници извършен грях.
С дъха си въглените ми разгаряш, мила,
и искри в тъмното летят…
Там пак избухва мойта сила,
там пак се моля и кипя,
сънувам те така красива,
без грях, пречистен, прероден…
Безспир "обичам те" шепни, любима,
сърцето ми пълни с любов!
Там място още много има,
там вече съм и аз готов
да смъкна ледената зима
от себе си и пак да полетя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Всички права запазени
