Не казвай нищо!...
* * *
Не ме закачай, остави да те обичам,
не казвай нищо! Замълчи!...
Желая те, със поглед те събличам
и оглеждам се във твоите очи.
Усмихната и толкова красива,
подпряла се на бялата стена,
притиснала поличката свенливо,
превърнала се в истинска жена.
Косите, като черни водопади,
разливат се на крехки рамене,
очите ти, изгарящи ме клади,
устни, пълни с грехове.
Гледам те и със очи те пия,
любов си ти от жива плът
и болка като дим се вие,
души ме и за кой ли път!?...
Не казвай нищо, остави да те обичам,
не ме закачай... Замълчи!
Ето ме, до теб съм коленичил
и любя те с препълнени очи.
Моля те, не казвай нищо!...
* * *
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
