imperfect (Яна)
274 2097
10.03.2013 г., 21:12 ч.  

Не казвай "Сбогом", щом е за последно 

  Поезия » Любовна
1013 0 17

Не казвай "Сбогом", щом е за последно

 

 

 

Не казвай "Сбогом",  щом е за последно.

Не с Бог, със тебе искам да съм аз.

Мълчиш.

И аз мълча,

ала крещи ми се!

Крещи ми се,  задето ме оставяш.

Аз дадох всичко, даже нежеланото,

и всяка глътка въздух,

всеки спомен,

всеки миг

на теб обричах.

Не съм за тебе "обич моя".

Кажи ми, обичта какво е?

Нима не я откри в очите ми

или във дланите, с които те докосвах?

Нима не ти я дадох цялата,

до капка нетърпение?

Нима не те превърнах в свое вдъхновение

и стихове за теб не писах?

Нима не те сънувах всяка нощ

и не проплаквах,

щом сетя хладния сатен в леглото празно?

Поглеждаш ме виновно

и ръце към мен протягаш.

Недей, не искам!

Не ме разпъвай втори път на кръст.

Не ми остана късче неразбито

от малкото, изстрадало сърце,

да го пробиеш с тръни

и да захвърлиш в пепелта

на слепите среднощни кучета.

Аз доста постоях.

Сега си тръгвам,

нарамила и моята, и твоята вина.

За думи вече късно е.

Пътеката е стръмна,

но в името на болката

по нея ще вървя.

© Яна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??