Не казвай "Сбогом", щом е за последно
Не казвай "Сбогом", щом е за последно
Не казвай "Сбогом", щом е за последно.
Не с Бог, със тебе искам да съм аз.
Мълчиш.
И аз мълча,
ала крещи ми се!
Крещи ми се, задето ме оставяш.
Аз дадох всичко, даже нежеланото,
и всяка глътка въздух,
всеки спомен,
всеки миг
на теб обричах.
Не съм за тебе "обич моя".
Кажи ми, обичта какво е?
Нима не я откри в очите ми
или във дланите, с които те докосвах?
Нима не ти я дадох цялата,
до капка нетърпение?
Нима не те превърнах в свое вдъхновение
и стихове за теб не писах?
Нима не те сънувах всяка нощ
и не проплаквах,
щом сетя хладния сатен в леглото празно?
Поглеждаш ме виновно
и ръце към мен протягаш.
Недей, не искам!
Не ме разпъвай втори път на кръст.
Не ми остана късче неразбито
от малкото, изстрадало сърце,
да го пробиеш с тръни
и да захвърлиш в пепелта
на слепите среднощни кучета.
Аз доста постоях.
Сега си тръгвам,
нарамила и моята, и твоята вина.
За думи вече късно е.
Пътеката е стръмна,
но в името на болката
по нея ще вървя.
© Яна All rights reserved.
