Той:
Моля се на дявола - отново да те имам.
Какво като, че после скъпо ще платя.
Остана ли не знам - какво да взимат?
Хайде, мила, чакам. Аз чакам те, ела.
Тя:
Аз чувам те отново в мислите, в ума си.
Ти викаш ме, любов - "при мен сега ела",
и тръгвам пак, и пак - забравила дълга си.
Боя се...(как боя се) да не чуя - закъсня.
Припев тя и той:
Тази нощ без теб - цигулка съм без струни.
Не мога да зарадвам и един човек.
Стига, моля, стига вече само думи.
Целуни ме тук, сега, след втория куплет.
Той:
И днес на дявола се моля да те върне.
Не ме вини, че вече стигнал съм до там.
Ако не може - в кичур нека ме превърне.
Не ме режи, не искам. Не искам да съм сам?
Тя:
И днес обичам те, а себе си презирам.
Изгубих те - проклет да бъде онзи миг.
Сянка съм - без теб бледнея и прозирам.
На вселената съм аз - един отчаян вик.
Припев тя и той:
Тази нощ без теб - цигулка съм без струни.
Не мога да зарадвам и един човек.
Стига, моля, стига вече само думи.
Целуни ме тук, сега и в този ни куплет.
Той:
Разкъсвам се и после себе си събирам.
Сърцето си за всичко, него аз виня.
Събуждам се... но пак отново да умирам.
Не казвай. Само не, не казвай - закъсня.
Тя:
И днес към теб ръцете си протягам.
(Наивни) Мислят си, че все докосват теб.
Кой ли този миг, за нас така отлага?
Този, който нас, отново, пак ще събере.
Припев тя и той:
Тази нощ без теб - цигулка съм без струни.
Не мога да зарадвам и един човек.
Стига, моля, стига вече само думи.
Целуни ме без вина в последния куплет...
Виолета
02.07.2018 г. Коригирано
© Виолета Всички права запазени