Не ме боли
Лекува рани времето...
Но мислиш ли...?
Сърцето, крехкото,
успява ли да излекува?
На лудост трепетна -
от думи неизречени...
На нежност шеметна -
от чувствата обречени...
Къде се скри?
Не ме гори!
Недей ме блъска
в каменни мечтания...
Не ме обгръщай
в огнени страдания...
Върви тогава,
литвай с пеперудите!
Не ме е страх
какво ще мислят другите...
Миражно-трепетно
очаквам да се съмне
и болката ми в цвят
да се превърне.
29.10.2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веси Василева Всички права запазени
