24.03.2019 г., 20:06 ч.

Не ме чакай 

  Поезия
273 0 2

 

Не ме чакай, аз няма да дойда…

Уморена е душата ми

от дребни интриги, от много лъжи…

Кажи ми как да забравя,

колко много, много боли…

За това ще се свия, хей така на кълбо,

обгърнала с ръце сама, себе си,

търсеща защита от собственото аз…

Да имах стъклен похлупак,

под който да се скрия

и от там да наблюдавам аз света.

Тогава до мен не ще достигне

ни болка, ни тъга…

А аз ще виждам залеза, Луната

и звездите, смяната на сезоните

и вятърът, духащ клоните

на самотна плачеща върба…

 

 

 

24-03-2019 год.              

© МД Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??