Не ме чакай
Не ме чакай, аз няма да дойда…
Уморена е душата ми
от дребни интриги, от много лъжи…
Кажи ми как да забравя,
колко много, много боли…
За това ще се свия, хей така на кълбо,
обгърнала с ръце сама, себе си,
търсеща защита от собственото аз…
Да имах стъклен похлупак,
под който да се скрия
и от там да наблюдавам аз света.
Тогава до мен не ще достигне
ни болка, ни тъга…
А аз ще виждам залеза, Луната
и звездите, смяната на сезоните
и вятърът, духащ клоните
на самотна плачеща върба…
24-03-2019 год.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
