Не ме чети!
Не е слабост да плачеш, не е безсилна любовта, не е гордост казаното "не", в края на една любов винаги две сърца плачат, в края е сила, щом на себе си признаеш, че не можеш до край болката да обуздаеш.
Не ме чети, и днес е болка.
Не ме мисли! Аз още съм сама.
При мен очите си не спирай,
от слепотата чувствата събирай.
Извира като ручей слабостта
в ръцете с нежност недокосната,
по устни нецелунати пулсира.
Със слабостта ще легна кротка,
ще остана в твоите прегръдки,
ще бъде най-дългата разходка,
преди вратата да захлопна.
Не ме чети, там мен ме няма.
Когато се отказах да те моля,
събрах сърцето си във шепи,
на твоето сърце аз дадох воля,
а то с безсилието бавно онемя.
Не ме чети,
със думи ще прекърша твоя порив,
но скрита не остава нежността ми,
със думи в сърцето слагам взрив,
но силно ще горя със любовта ми.
Не ме чети,
във стиховете мога да те мразя,
не ме търси, там мога да отричам,
в душата си любов за тебе пазя
и само с думите не мога да обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радка Иванова Всички права запазени
